Енциклопения на българския език

нормиране

[norˈmirɐnɛ]

нормиране значение:

1. (администрация/производство) Установяване на задължителни норми, стандарти или правила за извършване на определена дейност или производство.
2. (икономика) Определяне на пределни количества (дажби) за потребление или разпределение.
Ударение
нормѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нор-ми-ра-не
Род
среден
Мн. число
нормирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нормиране

(администрация/производство)
  • Нормирането на труда е ключов елемент в завода.
  • Предстои ново нормиране на разходите за гориво.
(икономика)
  • По време на кризата се въведе нормиране на хранителните продукти.

Антоними на нормиране

Как се пише нормиране

Думата се образува от глагола нормирам с наставката -не. Правилната форма е без 'ов' (не е нормироване).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:norma
Заемка чрез немски (normieren) или руски (нормировать). Коренът е латинската дума 'norma' (правило, образец).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нормиране на труда
  • нормиране на запасите
  • техническо нормиране