Енциклопения на българския език

ограничаване

[oɡrɐniˈt͡ʃavɐnɛ]

ограничаване значение:

1. (общо) Действието по поставяне на предели, граници или рамки на нещо; спиране на развитието или разпространението до определена степен.
2. (право) Лишаване от пълна свобода на действие или отнемане на част от права.
Ударение
огранича́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-гра-ни-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
ограничавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ограничаване

(общо)
  • Ограничаването на скоростта по магистралите намалява риска от инциденти.
  • Налага се ограничаване на разходите в семейния бюджет.
(право)
  • Съдът постанови временно ограничаване на родителските права.

Антоними на ограничаване

Как се пише ограничаване

Думата се пише с 'а' след 'ч' (ограничаване), съгласно правилото, че след 'ж', 'ч', 'ш' се пише 'а', а не 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:граница
Произлиза от съществителното 'граница', което има праславянски корен *granica (ръб, край). Формирано е чрез глагола 'ограничавам' и суфикса за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ограничаване на вредните емисии
  • ограничаване на достъпа
  • ограничаване на отговорността