Енциклопения на българския език

никнене

[ˈniknɛnɛ]

никнене значение:

1. (биология) Процесът на появяване и първоначално развитие на растение над земната повърхност от семе, луковица или грудка.
2. (медицина) Процесът на пробиване на венците и поява на зъбите при кърмачета и малки деца.
3. (преносно) Внезапна или масова поява на нещо (сгради, проблеми, въпроси).
Ударение
нѝкнене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ник-не-не
Род
среден
Мн. число
никнения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на никнене

(биология)
  • Обилните пролетни дъждове ускориха никненето на пшеницата.
  • Температурата на почвата е критичен фактор за никненето на царевицата.
(медицина)
  • Никненето на първите зъби често е съпроводено с температура и раздразнителност.
  • Гелът облекчава болката при никнене на млечните зъби.
(преносно)
  • В квартала започна безразборно никнене на нови кооперации.
  • След промените започна никнене на партии като гъби.

Антоними на никнене

Как се пише никнене

Грешни изписвания: никнине, никнени, нйкнене
Думата е отглаголно съществително от 'никна'. В завършека '-ене', гласната 'е' се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:никнѫти
Произлиза от старобългарския глагол 'никнѫти' (появявам се, израствам). Сродна с думи в други славянски езици със значение на 'навеждам се' или 'появявам се' (препратка към пробиването на земята от растението).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • никнене на зъби
  • никнене на семената
  • период на никнене
Фразеологизми:
  • никнат като гъби (след дъжд)