Енциклопения на българския език

неутралност

[nɛuˈtralnost]

неутралност значение:

1. (политика / право) Правно или политическо положение на държава, която не взема участие във война между други държави и не подкрепя нито една от воюващите страни.
2. (общо) Липса на пристрастия; отношение, при което не се взема страна в спор.
3. (химия) Свойство на разтвор, който няма нито киселинна, нито основна реакция (pH = 7).
Ударение
неутра̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ут-рал-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неутралност

(политика / право)
  • Швейцария е известна със своята вековна неутралност.
  • Декларацията за неутралност беше подписана веднага след началото на конфликта.
(общо)
  • Журналистическата етика изисква обективност и неутралност при отразяване на новините.
(химия)
  • Лакмусът не промени цвета си, което потвърди химическата неутралност на течността.

Как се пише неутралност

Пише се с еу, тъй като е чуждица (лат. neuter).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:neutralis
От латинското 'neuter' (нито единия, нито другия). В българския език влиза чрез западни езици (немски/френски) и се комбинира с наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въоръжена неутралност
  • запазвам неутралност
  • химическа неутралност