безпристрастие
[bɛspriˈstrastiɛ]
безпристрастие значение:
1. (етика/право) Отношение, лишено от предразсъдъци или лично благоразположение към някоя от страните; способност да се съди обективно и справедливо.
- Ударение
- безпристра̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-при-страс-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безпристрастие
(етика/право)
- Съдията е длъжен да проявява пълно безпристрастие по време на процеса.
- Журналистическото безпристрастие изисква представяне на всички гледни точки.
Синоними на безпристрастие
Антоними на безпристрастие
Как се пише безпристрастие
Представката е без-, въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'п' (бес-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:страст
Образувано от представка 'без-', корен 'пристраст' (от пристрастие/страст) и наставка '-ие'. Калка на латинското impartialitas.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно безпристрастие
- политическо безпристрастие
- запазвам безпристрастие
Популярни търсения и запитвания за безпристрастие
какво е безпристрастие, безпристрастие или беспристрастие, безпристрастие или безпристрастйе, безпристрастие или безпрйстрастие, безпристрастие или безпристръстие, беспристрастие или безпристрастйе, беспристрастие или безпрйстрастие, беспристрастие или безпристръстие, безпристрастйе или безпрйстрастие, безпристрастйе или безпристръстие, безпрйстрастие или безпристръстие