Енциклопения на българския език

съюзничество

[sɐˈjuznit͡ʃɛstvo]

съюзничество значение:

1. (политика/военно дело) Състояние на обвързаност чрез съюз; отношения между съюзници.
Ударение
съю̀зничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-юз-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
съюзничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съюзничество

(политика/военно дело)
  • Военното съюзничество между двете държави гарантираше мира в региона.
  • Предложението за съюзничество беше отхвърлено от парламента.

Синоними на съюзничество

Антоними на съюзничество

Как се пише съюзничество

Думата започва с представката съ-. Коренът е юз.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съюзник
От съществителното 'съюзник' + наставката за абстрактни понятия '-чество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стратегическо съюзничество
  • предлагам съюзничество