Енциклопения на българския език

неустановеност

[nɛ.u.sta.noˈvɛ.nost]

неустановеност значение:

1. (пряко) Липса на установеност, на постоянен ред, стабилност или определеност.
Ударение
неустановѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ус-та-но-ве-ност
Род
женски
Мн. число
неустановености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неустановеност

(пряко)
  • Политическата неустановеност в региона тревожи инвеститорите.
  • Чувството за временност и неустановеност ѝ тежеше.

Антоними на неустановеност

Как се пише неустановеност

Пише се слято, тъй като не е частица, образуваща нова дума с противоположно значение. Коренът е стан (от стана/стоя), затова се пише с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + установен
Производна дума, образувана чрез отрицателната частица 'не', миналото страдателно причастие 'установен' и наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • житейска неустановеност
  • понятийна неустановеност
  • правна неустановеност
неустановеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник