Енциклопения на българския език

неустойчивост

[nɛusˈtɔjt͡ʃivost]

неустойчивост значение:

1. (общо) Липса на стабилност, твърдост или постоянство; склонност към лесна промяна или разрушаване под външно въздействие.
2. (преносно) Липса на воля или характер; податливост на чуждо влияние или изкушения.
Ударение
неусто̀йчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ус-той-чи-вост
Род
женски
Мн. число
неустойчивости (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неустойчивост

(общо)
  • Финансовата неустойчивост на пазарите плаши инвеститорите.
  • Конструкцията показа признаци на неустойчивост при силен вятър.
(преносно)
  • Неговата емоционална неустойчивост му пречеше да взема рационални решения.

Антоними на неустойчивост

Как се пише неустойчивост

Думата се пише с у (отрицателна частица не + устойчив) и с й (след гласна пред съгласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стоя
Образувана чрез префикс 'не-', корена 'стой' (от глагола 'стоя') и наставка '-ивост' за абстрактни съществителни, означаващи качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа неустойчивост
  • емоционална неустойчивост
  • неустойчивост на времето