Енциклопения на българския език

неуспеваемост

[nɛospɛˈvaɛmost]

неуспеваемост значение:

1. (педагогика) Системно изоставане в учебния процес; липса на положителен резултат в обучението, изразяващо се в слаби оценки.
Ударение
неуспева̀емост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ус-пе-ва-е-мост
Род
женски
Мн. число
неуспеваемости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неуспеваемост

(педагогика)
  • Училището разработи програма за намаляване на неуспеваемостта сред учениците от началния курс.
  • Причините за ученическата неуспеваемост често са комплексни и включват социални фактори.

Синоними на неуспеваемост

Антоними на неуспеваемост

Как се пише неуспеваемост

Думата се пише с 'е' (неуспеваемост), тъй като произлиза от несвършения вид на глагола 'успевам' (архаична/диалектна форма на успявам) или под руско влияние, където коренът не се променя по ятовите правила в тази позиция.

Етимология

Произход:Руски/Български
Оригинална дума:успех
Калка или заемка от руската педагогическа терминология (неуспеваемость), базирана на глагола 'успявам' (успевать).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • училищна неуспеваемост
  • процент на неуспеваемост
  • борба с неуспеваемостта
неуспеваемост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник