Енциклопения на българския език

успеваемост

[ospɛˈvaɛmost]

успеваемост значение:

1. (Педагогика) Степента на усвояване на знания и умения от учащите се, обикновено измервана чрез оценки или тестови резултати.
2. (Общо) Показател за успешното изпълнение на определена дейност или задача.
Ударение
успева̀емост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-пе-ва-е-мост
Род
женски
Мн. число
успеваемости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на успеваемост

(Педагогика)
  • Средната успеваемост на випуска се повиши спрямо миналата година.
  • Ниската успеваемост по математика е проблем за образователната система.
(Общо)
  • Фирмата отчете висока успеваемост при реализирането на новите проекти.

Антоними на успеваемост

Как се пише успеваемост

Думата завършва на наставката -ост, характерна за абстрактни съществителни от женски род. Пише се със 'с' и 'т' на края.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:успеваемость
Заета от руски език, където е образувана от глагола 'успевать' (успявам) и наставката за абстрактни съществителни '-ость'. В българския език се налага като термин в педагогиката и статистиката.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • средна успеваемост
  • висока успеваемост
  • ниска успеваемост
  • процент на успеваемост