Енциклопения на българския език

неудачница

[nɛuˈdat͡ʃnit͡sɐ]

неудачница значение:

1. (пряко) Жена, която претърпява постоянни неуспехи в живота или начинанията си; човек без късмет.
Ударение
неуда̀чница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-у-дач-ни-ца
Род
женски
Мн. число
неудачници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неудачница

(пряко)
  • Чувстваше се като пълна неудачница след поредния провал в кариерата.
  • В очите на съседите тя беше просто една самотна неудачница.

Синоними на неудачница

Антоними на неудачница

Как се пише неудачница

Думата се пише слято с частицата не-, тъй като образува ново съществително име с противоположно значение.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:неудачница
Заемка от руски език, произлизаща от 'неудача' (липса на успех, лош късмет), с корен 'удача' (късмет, сполука).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна неудачница
  • житейска неудачница