Енциклопения на българския език

несретница

[nɛˈsrɛtnitsɐ]

несретница значение:

1. (пряко) Жена, която няма късмет и сполука в живота; бедна, отхвърлена или скитаща жена.
Ударение
несре'тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-срет-ни-ца
Род
женски
Мн. число
несретници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несретница

(пряко)
  • Тя живееше като несретница, сама в старата къща на края на селото.
  • Героинята е представена като самотна несретница.

Синоними на несретница

Антоними на несретница

Как се пише несретница

Грешни изписвания: несретницъ, несретнйца
Пише се слято (частицата не става представка при съществителните).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:srešta / sręšta
Образувано от отрицателната частица 'не' + корена 'срет-' (свързан със 'среща', но в архаичното значение на 'съдба', 'късмет', 'сполука', срв. сръбски 'срећа').