Енциклопения на българския език

неудача

[nɛuˈdat͡ʃɐ]

неудача значение:

1. (пряко) Липса на успех или сполука в някакво начинание; провал, несполука.
2. (пряко) Неприятно стечение на обстоятелствата; лош късмет.
Ударение
неудàча
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-у-да-ча
Род
женски
Мн. число
неудачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неудача

(пряко)
  • Претърпя пълна неудача в опитите си да започне бизнес.
  • Поредица от неудачи го накара да се откаже.
(пряко)
  • Голяма неудача беше, че заваля точно на сватбата.

Как се пише неудача

Грешни изписвания: не удача, неодача, неудъча

Съществителните имена, образувани с отрицателната частица не-, се пишат слято.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:неудача
Заета от руски език (*неудача*). Морфологично разложима на отрицателната частица *не-* и *удача* (успех, сполука).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поредица от неудачи
  • претърпявам неудача
  • житейска неудача