Енциклопения на българския език

щастливка

[ʃtɐstˈlivkɐ]

щастливка значение:

1. (пряко) Жена или момиче, което има късмет, на което му върви в живота; щастлива жена.
Ударение
щастлѝвка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
щаст-лив-ка
Род
женски
Мн. число
щастливки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щастливка

(пряко)
  • Тя е голяма щастливка, че спечели от лотарията.
  • Родена е под щастлива звезда, истинска щастливка.

Синоними на щастливка

Антоними на щастливка

Как се пише щастливка

В корена на думата се пише т (щастие), което се проверява с форми като щастие. Буквата щ бележи звуковете шт.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:щастие
Производна дума от прилагателното 'щастлив', което идва от съществителното 'щастие' (старобългарски 'съчѧстие' - добър дял, добра участ).
щастливка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник