нещастница
[nɛʃˈtastnit͡sɐ]
нещастница значение:
1. (общо) Жена, която е сполетяна от нещастие, беда или зла участ.
2. (емоционално) Употребява се за изразяване на съжаление или пренебрежение към жена в окаяно състояние.
- Ударение
- нештàстница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-щаст-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- нещастници
Примери за използване на нещастница
(общо)
- Войната превърна младата жена в самотна нещастница.
(емоционално)
- Горката нещастница, няма кой да ѝ помогне.
Синоними на нещастница
Антоними на нещастница
Как се пише нещастница
В думата се запазва буквеното съчетание ст (от щастие). Проверката се прави с форми, където звукът 'т' се чува ясно (напр. щастен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съчѧстие
Произлиза от корена 'щастие' (старобългарски 'съчѧстие' – добър дял, добра част) с отрицателна представка 'не-' и наставка за женски род '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горка нещастница
- пълна нещастница