Енциклопения на българския език

непривлекателност

[nɛprivlɛˈkatɛlnost]

непривлекателност значение:

1. (общо) Качество или състояние на нещо или някого, който не предизвиква интерес, симпатия или желание; липса на чар и хубост.
Ударение
непривлека̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-при-вле-ка-тел-ност
Род
женски
Мн. число
непривлекателности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непривлекателност

(общо)
  • Финансовата непривлекателност на сделката отказа инвеститорите.
  • Тя се тревожеше за своята физическа непривлекателност.

Синоними на непривлекателност

Антоними на непривлекателност

Как се пише непривлекателност

Съществителните имена, образувани с не-, се пишат слято. При членуване в женски род единствено число не се удвоява 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:привлекателен
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'непривлекателен' с наставката '-ост'. Коренът 'влек' е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инвестиционна непривлекателност
  • физическа непривлекателност