Енциклопения на българския език

непослушница

[nɛpoˈsɫuʃnitsɐ]

непослушница значение:

1. (пряко) Момиче или жена, която не се подчинява на заповеди, съвети или установени правила; своенравна личност.
Ударение
непослу̀шница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-слуш-ни-ца
Род
женски
Мн. число
непослушници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непослушница

(пряко)
  • Малката непослушница отново избяга от детската градина.
  • В класа я смятаха за голяма непослушница, защото постоянно говореше в час.

Синоними на непослушница

Антоними на непослушница

Как се пише непослушница

Думата се пише слято (отрицателната частица 'не' става префикс при съществителните).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слушам
Произлиза от глагола 'слушам' с отрицателна частица 'не', представка 'по-' и наставка за деец от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малка непослушница
  • голяма непослушница