Енциклопения на българския език

непогрешим

[nɛpoɡrɛˈʃim]

непогрешим значение:

1. (общо) Който не допуска грешки; който винаги е прав в действията или преценките си.
2. (преносно) Който действа безотказно, сигурен (за метод, инстинкт или средство).
Ударение
непогрешѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-по-гре-шим
Род
мъжки
Мн. число
непогрешими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непогрешим

(общо)
  • Никой човек не е непогрешим, всеки има своите слабости.
  • Той се смяташе за непогрешим експерт в областта на финансите.
(преносно)
  • Тя имаше непогрешим усет за мода.
  • Това е непогрешим метод за разпознаване на фалшификати.

Антоними на непогрешим

Как се пише непогрешим

Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение (антоним).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:греша
Образувано чрез префикс 'не-', префикс 'по-' и корен 'греш' (от глагола 'греша') със суфикс '-им'. Думата следва модела на старобългарски и църковнославянски конструкции за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непогрешим инстинкт
  • непогрешим усет
  • непогрешим авторитет