Енциклопения на българския език

неоформеност

[nɛoˈfɔrmɛnost]

неоформеност значение:

1. (общо) Липса на ясна структура, завършен вид или определени очертания.
Ударение
неофòрменост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-о-фор-ме-ност
Род
женски
Мн. число
неоформености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неоформеност

(общо)
  • Скулптурата привличаше с нарочната си неоформеност.
  • Идеите му страдаха от неоформеност и хаотичност.

Синоними на неоформеност

Антоними на неоформеност

Как се пише неоформеност

Представката е о- (оформям), а не у-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:forma
Чрез глагола 'оформя' (давам форма) и наставката '-ност'. Коренът 'форма' е от латински произход, навлязъл широко в европейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • идейна неоформеност
  • стилова неоформеност
неоформеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник