Енциклопения на българския език

недовършеност

[nɛdoˈvɤrʃɛnost]

недовършеност значение:

1. (общо) Състояние или качество на нещо, което е оставено недовършено, нецялостно или без финален резултат.
Ударение
недовъ̀ршеност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-до-вър-ше-ност
Род
женски
Мн. число
недовършености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на недовършеност

(общо)
  • В проекта имаше известна недовършеност, която дразнеше инвеститорите.
  • Картината оставяше усещане за недовършеност и загадъчност.

Антоними на недовършеност

Как се пише недовършеност

Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не, което има свое собствено, противоположно значение на основната дума.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:върша
Образувана от отрицателната частица 'не-', префикса 'до-', корена на глагола 'върша' и наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Означава състояние или качество на нещо, което не е доведено до край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усещане за недовършеност
  • техническа недовършеност
  • етап на недовършеност