неотзивчив
[nɛodzivˈt͡ʃif]
неотзивчив значение:
1. (характер) Който не откликва на чужди молби, нужди или чувства; лишен от съчувствие и готовност за помощ.
- Ударение
- неотзивчѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-от-зив-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неотзивчиви
Примери за използване на неотзивчив
(характер)
- Служителят беше груб и неотзивчив към клиентите.
- Остана неотзивчив към молбите им за помощ.
Синоними на неотзивчив
Антоними на неотзивчив
Как се пише неотзивчив
Представката е от- (не-от-зивчив), въпреки че пред звучния з може да се чува като д.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отзивчив
Отрицателната частица 'не' + прилагателното 'отзивчив' (от глагола 'отзова се').
Употреба
Чести словосъчетания:
- неотзивчив човек
- неотзивчиво отношение
Популярни търсения и запитвания за неотзивчив
какво е неотзивчив, неотзивчив или неодзивчив, неотзивчив или неотзивчиф, неотзивчив или неутзивчив, неотзивчив или неотзйвчив, неотзивчив или неотзивчйв, неодзивчив или неотзивчиф, неодзивчив или неутзивчив, неодзивчив или неотзйвчив, неодзивчив или неотзивчйв, неотзивчиф или неутзивчив, неотзивчиф или неотзйвчив, неотзивчиф или неотзивчйв, неутзивчив или неотзйвчив, неутзивчив или неотзивчйв, неотзйвчив или неотзивчйв