неоправдано
[nɛoprɐvˈdano]
неоправдано значение:
1. (общо) Без наличие на основателна причина или доказателство; лишено от основание.
- Ударение
- неоправда̀но
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-прав-да-но
- Род
- среден
Примери за използване на неоправдано
(общо)
- Той постъпи неоправдано жестоко с подчинените си.
- Рискът в тази ситуация е неоправдано висок.
Синоними на неоправдано
Антоними на неоправдано
Как се пише неоправдано
Пише се слято като едно цяло понятие. Пише се с 'о' (оправдано), тъй като произлиза от 'правда', а не 'управа'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правда
Произлиза от 'не' + 'оправдан' (минало страдателно причастие на 'оправдая'), което води към корена 'прав'/'правда' – истина, закон.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неоправдано висок
- неоправдано закъснение
- неоправдано доверие
Популярни търсения и запитвания за неоправдано
какво е неоправдано, неоправдано или не оправдано, неоправдано или неуправдано, неоправдано или неопръвдано, неоправдано или неоправдъно, неоправдано или неоправдану, не оправдано или неуправдано, не оправдано или неопръвдано, не оправдано или неоправдъно, не оправдано или неоправдану, неуправдано или неопръвдано, неуправдано или неоправдъно, неуправдано или неоправдану, неопръвдано или неоправдъно, неопръвдано или неоправдану, неоправдъно или неоправдану