Енциклопения на българския език

основателно

[osnoˈvatɛlno]

основателно значение:

1. (пряко) С наличие на достатъчно основания, причини или доказателства; оправдано.
2. (граматика) Форма за среден род, единствено число на прилагателното 'основателен'.
Ударение
основа̀телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
ос-но-ва-тел-но
Род
среден
Мн. число
основателни (за прилагателно)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на основателно

(пряко)
  • Той се съмняваше основателно в успеха на плана.
  • Протестираха основателно срещу решението.
(граматика)
  • Това е едно напълно основателно искане.

Синоними на основателно

Антоними на основателно

Как се пише основателно

Коренът е основ- (от основа), затова започва с 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:основа
Произлиза от съществителното 'основа' чрез суфикса '-телен' и окончание за наречие/ср.род '-о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подозирам основателно
  • основателно предположение
основателно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник