Енциклопения на българския език

безпричинно

[bɛspriˈt͡ʃinːo]

безпричинно значение:

1. (общо) Без наличие на основание, повод или мотив; неоправдано.
Ударение
безпричѝнно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
без-при-чин-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпричинно

(общо)
  • Той се разсмя безпричинно по време на събранието.
  • Кучето лаеше безпричинно цяла нощ.

Синоними на безпричинно

Антоними на безпричинно

Как се пише безпричинно

Пише се с з (представка без-) и двойно нн (едно от корена причин- и едно от наставката -н- за прилагателно, запазено в наречието).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:причина
Образувано от прилагателното 'безпричинен' (без + причина) + наречна наставка -о.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпричинно насилие
  • безпричинно щастие
  • обиждам безпричинно
безпричинно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник