Енциклопения на българския език

възмезден

[vɐzˈmɛzdɛn]
Ударение
възмѐзден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-мез-ден
Род
мъжки
Мн. число
възмездни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише възмезден

Грешни изписвания: възмездин, възмесден, вазмезден
Прилагателното завършва на -ен в мъжки род. Проверка за променливо 'ъ': възмезденвъзмездни (гласната изпада, значи е 'е', а не 'ъ'). Съгласната 'з' се проверява през възмездие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мьзда (mьzda)
Образувано от представка 'въз-' и корена 'мезд-' (от старобългарски мьзда - 'плата', 'награда', 'възнаграждение'). Сродна с индоевропейски корени, означаващи заплащане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възмезден договор
  • възмездна сделка
  • възмездно придобиване
  • възмезден характер
възмезден : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник