изнемога
[iznɛˈmɔɡɐ]
изнемога значение:
1. (общо) Губя физически или душевни сили, изтощавам се напълно, отпадам.
- Ударение
- изнемо̀га
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-не-мо-га
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изнемогвам
Примери за използване на изнемога
(общо)
- Туристите изнемогоха от дългия преход в планината.
- Той изнемогна в борбата с болестта.
Антоними на изнемога
Как се пише изнемога
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изнемощи
Свързано със старобългарски корени. Конструкция: из- (завършеност) + не- (отрицание) + мога (сила, възможност). Буквално 'губя силата си'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изнемога от умора
- изнемога от глад