Енциклопения на българския език

немарливост

[nɛmɐrˈlivost]

немарливост значение:

1. (общо) Липса на старание, грижа или внимание при извършване на работа; безгрижно и отпуснато отношение към задълженията.
Ударение
немарлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-мар-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на немарливост

(общо)
  • Пожарът е възникнал поради човешка немарливост.
  • Той беше уволнен заради системна немарливост в работата.

Антоними на немарливост

Как се пише немарливост

Пише се слято (като едно понятие). Коренът е -мар-, а не -мър- (да не се бърка с 'мърляв').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + маря
Образувано от отрицателната частица „не“ и остарелия/диалектен глагол „маря“ (грижа се, старая се), с наставка -ливост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • престъпна немарливост
  • проявена немарливост