Енциклопения на българския език

безхаберие

[bɛzxaˈbɛriɛ]

безхаберие значение:

1. (пряко) Пълна липса на грижа, заинтересованост или отговорност към задълженията или околните; немарливост.
Ударение
безхабѐрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-ха-бе-ри-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безхаберие

(пряко)
  • Престъпното безхаберие на чиновниците забави проекта с години.
  • Цари пълно безхаберие по отношение на чистотата в града.

Антоними на безхаберие

Как се пише безхаберие

Представката е без-. Въпреки че пред беззвучната 'х' 'з' се обеззвучава при изговор, правописът запазва морфологичния строеж на думата.

Етимология

Произход:Българо-турски
Оригинална дума:без + haber
Хибридна дума. Съставена от българската представка 'без-' и турската дума 'хабер' (вест, новина, знание), плюс окончание '-ие'. Буквално означава състояние, при което човек 'няма хабер' (няма представа, не го е грижа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • престъпно безхаберие
  • пълно безхаберие
Фразеологизми:
  • нямам хабер