Енциклопения на българския език

старателност

[stɐˈratɛlnost]

старателност значение:

1. (общо) Качество на човек, който проявява усърдие, грижа и внимание при изпълнението на задълженията си.
Ударение
стара'телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-ра-тел-ност
Род
женски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старателност

(общо)
  • Ученикът проявяваше изключителна старателност в подготовката си.
  • Тя вършеше работата си с похвална старателност.

Антоними на старателност

Как се пише старателност

Думата се пише с а във второто сричка (от 'старая се'). Наставката е -ност.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:старая се
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'старателен' чрез наставката '-ост'. В основата е глаголът 'старая се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма старателност
  • пословична старателност