неизречен
[neizˈrɛʧen]
неизречен значение:
1. (пряко) Който не е бил казан гласно; премълчан.
2. (книжовно/поетично) Който не може да се опише с думи поради силата или красотата си; неописуем.
- Ударение
- неизре'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-ре-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизречени
Примери за използване на неизречен
(пряко)
- Между тях останаха много неизречени думи.
- Неизреченият упрек тежеше във въздуха.
(книжовно/поетично)
- Той изпитваше неизречена радост от срещата.
- Красотата на залеза бе неизречена.
Как се пише неизречен
Частицата не се пише слято с причастия, когато те функционират като прилагателни (определение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изрека
Отрицателна форма на миналото страдателно причастие от глагола 'изрека' (из- + река). В старобългарски език корените са свързани с *rekti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизречени мисли
- неизречена тайна