неизказан
[nɛizˈkazan]
неизказан значение:
1. (пряко) Който не е изречен на глас; останал като мисъл или тайна.
2. (преносно) Който е толкова голям, силен или красив, че не може да се опише с думи.
- Ударение
- неизка'зан
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-ка-зан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизказани
Примери за използване на неизказан
(пряко)
- Между тях останаха много неизказани думи, които тежаха на съвестта им.
(преносно)
- Тя изпитваше неизказана радост при вида на първородното си дете.
Как се пише неизказан
Като прилагателно име (или причастие в ролята на прилагателно), отрицателната частица не се пише слято с думата.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкажа
Образувано от отрицателната частица *не-* и миналото страдателно причастие на глагола *изкажа*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизказана мъка
- неизказана радост
- неизказани мисли