Енциклопения на българския език

неизпълнение

[nɛispɐɫˈnɛniɛ]

неизпълнение значение:

1. (общо) Липса на осъществяване на дадено действие, задача или план; пропуск да се извърши нещо очаквано или наредино.
2. (право) Юридически факт, изразяващ се в неосъществяване на дължимо поведение по договор или законово задължение.
Ударение
неизпълне'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-из-пъл-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
неизпълнения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизпълнение

(общо)
  • Неизпълнението на плана доведе до сериозни загуби за фабриката.
  • Причината за инцидента е грубо неизпълнение на инструкциите за безопасност.
(право)
  • При неизпълнение на договора, страната дължи неустойка.
  • Пълно или частично неизпълнение на парично задължение.

Антоними на неизпълнение

Как се пише неизпълнение

Съществителните имена, образувани с отрицателната частица не, се пишат слято, когато образуват нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + изпълнение
Образувано чрез отрицателната частица 'не', превърнала се в представка, и отглаголното съществително 'изпълнение' (от глагола 'изпълня').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизпълнение на задължения
  • пълно неизпълнение
  • виновно неизпълнение