Енциклопения на българския език

незавършеност

[nɛzaˈvɤrʃɛnost]
Ударение
незавъ̀ршеност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-за-вър-ше-ност
Род
женски
Мн. число
незавършености
Докладвай грешка в описанието

Как се пише незавършеност

Думата се пише с едно н. Прилагателните имена, завършващи на -ен (завършен), образуват съществителни на -ост (завършеност) без удвояване на съгласната, освен ако коренът не завършва на 'н' (напр. ценен - ценност), което тук не е случаят.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:върша
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'незавършен' (не- + завършен) с наставката за качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усещане за незавършеност
  • етап на незавършеност
  • степен на незавършеност