Енциклопения на българския език

неверница

[nɛˈvɛrnit͡sɐ]

неверница значение:

1. (лични отношения) Жената, която изневерява на съпруга или партньора си; изменница.
2. (религия) Жената, която не изповядва „правата“ вяра или е атеист (остаряло, често с пренебрежителен нюанс).
Ударение
невѐрница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-вер-ни-ца
Род
женски
Мн. число
неверници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неверница

(лични отношения)
  • Той разбра, че жена му е неверница, след като прочете писмата.
  • В народните песни често се пее за неверница, погубила любимия си.
(религия)
  • За фанатиците тя беше просто една неверница.

Антоними на неверница

Как се пише неверница

Грешни изписвания: невярница, невернйца
Прилага се правилото за променливото Я. След р и пред сричка с и, я преминава в е (вяра -> неверница).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:верен
Отрицателна частица „не-“ + корен „вяр/вер“ + наставка за деец от женски род „-ница“.