езичница

[ɛ'zit͡ʃnit͡sɐ]

езичница значение:

1. (религия) Жена, която изповядва политеистична религия (вяра в много богове) или идолопоклонничество; нехристиянка (в исторически контекст).

Ударение: езѝчница
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: е-зич-ни-ца
Род: женски
Мн. число: езичници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езичница

(религия)

Според легендата, тя била езичница, която приела християнството след чудо.
Римската езичница почиташе богинята Веста.

Синоними на езичница

идолопоклонничка, неверница

Антоними на езичница

християнка, праведница

Как се пише езичница

Грешни изписвания: езйчница, езичнйца

Думата се пише с з (от език, езичник).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:ѩзыкъ (народ)

Женски род на 'езичник'. Калка на гръцкото 'ethnikos' (народен, от други народи), използвано в християнската терминология за обозначаване на нехристияни (политеисти).