Енциклопения на българския език

изменница

[izˈmɛnnit͡sa]

изменница значение:

1. (пряко) Жена, която е извършила предателство спрямо родина, кауза или организация.
2. (личен живот) Жена, която е нарушила съпружеската вярност; прелюбодейка.
Ударение
измѐнница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-мен-ни-ца
Род
женски
Мн. число
изменници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изменница

(пряко)
  • Тя бе осъдена като изменница на държавата.
(личен живот)
  • В класическите романи често се описва съдбата на нещастната изменница.

Синоними на изменница

Антоними на изменница

Как се пише изменница

Грешни изписвания: изменица, йзменница, изменнйца
Пише се с двойно 'н' (нн). Едното е от корена (измен-), другото от наставката (-ница).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:измяна
Производна на 'измяна' или глагола 'изменя' с наставка -ница за деятел от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подла изменница
изменница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник