неверие
[nɛˈvɛriɛ]
неверие значение:
1. (религия) Липса на вяра в Бог или в религиозни догми.
2. (общо) Липса на доверие или увереност в успеха на нещо или в качествата на някого.
- Ударение
- невѐрие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-ве-ри-е
- Род
- среден
- Мн. число
- неверия
Примери за използване на неверие
(религия)
- Годините на атеизъм насадиха неверие у много хора.
- Той се бореше със своето неверие и търсеше духовна опора.
(общо)
- В очите му се четеше неверие в собствените му сили.
- Срещна пълно неверие от страна на колегите си относно новия проект.
Как се пише неверие
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Произлиза от съществителното 'вяра' с отрицателната префиксална морфема 'не-'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно неверие
- религиозно неверие
- изразявам неверие