Енциклопения на българския език

нахраня

[nɐˈxrɐnʲɐ]

нахраня значение:

1. (пряко) Давам храна на някого до насита.
2. (техника/жаргон) Подавам данни, информация или суровина към машина или система.
3. (жаргон) Обиждам някого грубо, критикувам го остро, 'насолявам' го.
Ударение
нахра̀ня
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-хра-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
нахраня се
Видова двойка
храня
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нахраня

(пряко)
  • Майката нахрани детето с топла супа.
  • Трябва да нахраня кучето преди да изляза.
(техника/жаргон)
  • Трябва да нахраним базата данни с новите записи.
(жаргон)
  • Шефът го нахрани стабилно пред всички заради закъснението.

Антоними на нахраня

Как се пише нахраня

Грешни изписвания: нахрана, нъхраня, нахръня
Пише се с я в края в 1 л. ед.ч. (аз нахраня), променливо я (те нахраниха).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:hrana
От съществителното 'храна' с представка 'на-', означаваща насищане или завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нахраня до насита
  • нахраня с лъжи
  • нахраня егото си
Фразеологизми:
  • нахраня кучетата