Енциклопения на българския език

наситя

[nɐˈsitʲɐ]

наситя значение:

1. (пряко) Нахранвам някого до пълна ситост; задоволявам глада напълно.
2. (физика/химия) Изпълвам даден обем, разтвор или пространство с вещество до пределна степен, при която не може да се поеме повече.
3. (преносно) Изпълвам нещо с голямо количество съдържание, емоции или елементи.
Ударение
насѝтя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-си-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
наситя се
Видова двойка
насищам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наситя

(пряко)
  • Опитах се да наситя гостите с богата трапеза.
  • Една филия хляб не може да го насити.
(физика/химия)
  • Трябва да наситя разтвора със сол, докато спре да се разтваря.
  • Въздухът се насити с аромат на липи.
(преносно)
  • Авторът успя да насити сюжета с напрежение.
  • Пазарът се насити със стоки и търсенето намаля.

Антоними на наситя

Как се пише наситя

Грешни изписвания: насита, насътя, нъситя, насйтя
Думата се пише с 'и' в корена (от сит) и завършва на 'я' в 1 л. ед. ч. и 3 л. ед. ч. (бъдеще време).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сꙑтъ
От корена 'сит' (задоволен, пълен) с глаголна наставка и префикс за пълнота на действието 'на-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наситя пазара
  • наситя глада
  • наситя с емоции
Фразеологизми:
  • наситя си окото
наситя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник