Енциклопения на българския език

натруфеност

[nɐˈtrufɛnost]

натруфеност значение:

1. (естетика/мода) Качество или състояние на прекомерна украса; претрупаност с декорации, водеща до безвкусица.
Ударение
натру̀феност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-тру-фе-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натруфеност

(естетика/мода)
  • Роклята ѝ се отличаваше с излишна натруфеност и крещящи цветове.
  • Интериорът на стаята дразнеше със своята натруфеност и бароков кич.

Синоними на натруфеност

Антоними на натруфеност

Как се пише натруфеност

Пише се с едно н, тъй като наставката е -ост (качество), добавена към основата натруфен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:натруфен
Съществително, образувано от причастието/прилагателното 'натруфен' (от глагола 'натруфя') + наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишна натруфеност
  • архитектурна натруфеност
натруфеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник