Енциклопения на българския език

кич

[kitʃ]

кич значение:

1. (изкуство/естетика) Псевдоизкуство, характеризиращо се с безвкусица, евтина имитация, прекалена сантименталност или натрупване на несъвместими елементи. Масова култура с ниска художествена стойност.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кич
Род
мъжки
Мн. число
няма (обикновено)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кич

(изкуство/естетика)
  • Обзавеждането на хотела беше пълен кич – златни статуи и пластмасови цветя.
  • Тази картина е пример за кич, а не за високо изкуство.

Синоними на кич

Антоними на кич

Как се пише кич

Грешни изписвания: кеч
Пише се с и и завършва на ч. Не се променя по форма.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Kitsch
Заета от немски език (Kitsch) през 20-ти век. Първоначално означава 'боклук', 'евтина стока' в артистичните среди на Мюнхен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен кич
  • граничи с кича

Популярни търсения и запитвания за кич