набеждаване

[nɐbɛʒˈdavɐnɛ]

набеждаване значение:

1. (право/общо) Действие, при което някой се обвинява несправедливо в извършване на престъпление или простъпка; приписване на вина без основание (клевета).

Ударение: набежда̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-беж-да-ва-не
Род: среден
Мн. число: набеждавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набеждаване

(право/общо)

Набеждаването в престъпление е наказуемо деяние според Наказателния кодекс.
Тя се разплака от обида заради грозното набеждаване в кражба.

Синоними на набеждаване

наклеветяване, очерняне, топене (разг.)

Антоними на набеждаване

оправдаване, защита

Как се пише набеждаване

Грешни изписвания: набедяване, нъбеждаване, набеждъване, набеждавъне

Думата се пише с жд (набеждаване), тъй като е образувана от глагола от несвършен вид набеждавам. (Формата набедяване е теоретично възможна от свършения глагол набедя, но е нехарактерна за книжовния език).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:бѣда

Отглаголно съществително от 'набеждавам'. Коренът 'беда' исторически носи смисъл на клевета, злословие или обвинение в зло.

Употреба

Чести словосъчетания:

несправедливо набеждаване
набеждаване в престъпление

набеждаване