Енциклопения на българския език

насърчителен

[nɐsɐrˈt͡ʃitɛlɛn]

насърчителен значение:

1. (общо) Който дава кураж, подкрепа или стимул; поощряващ.
2. (педагогика/психология) Който служи за награда или стимул за добро поведение или успех.
Ударение
насърчи'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-сър-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
насърчителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на насърчителен

(общо)
  • Учителят отправи насърчителен поглед към ученика.
  • Получихме насърчителен отговор от комисията.
(педагогика/психология)
  • Насърчителна награда за най-млад участник.

Антоними на насърчителен

Как се пише насърчителен

Променливо я: няма (думата съдържа само 'е'). Втората гласна е ъ (от сърце), а не а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Производна дума от глагола 'насърча'/'насърчавам', който е образуван от корена 'сърце' (давам сърце/кураж).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • насърчителна награда
  • насърчителни думи