Енциклопения на българския език

обезкуражителен

[obɛskurɐˈʒitɛlɛn]

обезкуражителен значение:

1. (общо) Който отнема куража, вярата в успеха или надеждата; отчайващ.
Ударение
обезкуражѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-без-ку-ра-жи-те-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезкуражителен

(общо)
  • Резултатите от първия тест бяха обезкуражителни.

Синоними на обезкуражителен

Антоними на обезкуражителен

Как се пише обезкуражителен

Представката е обез- (завършва на 'з'), въпреки че пред беззвучното 'к' се чува 'с'. Коренът е кураж (с 'у').

Етимология

Произход:Френски / Български
Оригинална дума:courage + обез-
От глагола 'обезкуража', който е калка (буквален превод по структура) на френския décourager, съдържащ корена 'кураж'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезкуражителен отговор
  • обезкуражителна статистика
обезкуражителен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник