наставничка

[nɐˈstavnit͡ʃkɐ]

наставничка значение:

1. (пряко) Женска форма на наставник; жена, която дава напътствия, учи, възпитава или ръководи някого в неговото развитие.

2. (религия/исторически) Старша монахиня в манастир, която отговаря за духовния живот на послушниците.

Ударение: наста̀вничка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-став-нич-ка
Род: женски
Мн. число: наставнички

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наставничка

(пряко)

Тя беше не само нейна учителка, но и истинска наставничка в живота.
Младата поетеса намери своята наставничка в лицето на известната писателка.

(религия/исторически)

Игуменката назначи опитна наставничка за новодошлите сестри.

Синоними на наставничка

учителка, ръководителка, менторка, възпитателка, духовна майка

Антоними на наставничка

ученичка, възпитаничка

Как се пише наставничка

Грешни изписвания: наставнишка, нъставничка, настъвничка, наставнйчка

Думата се пише с 'ч', тъй като е образувана с наставката -ка от мъжки род 'наставник' (където 'к' преминава в 'ч' пред 'к' или 'и' в словообразуването, т.нар. палатализация).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:наставити

Произлиза от мъжкия род 'наставник', образувана с наставката '-ка'. Коренът е свързан с глагола 'наставям' (поучавам, давам напътствия), произхождащ от старобългарското 'наставити'.

Употреба

Чести словосъчетания:

духовна наставничка
мъдра наставничка
класна наставничка

наставничка