Енциклопения на българския език

възпитаничка

[vɐspi'tanit͡ʃkɐ]

възпитаничка значение:

1. (образование) Жена или момиче, която е завършила определено учебно заведение.
2. (педагогика) Жена или момиче по отношение на онзи, който я възпитава или я е възпитал.
Ударение
възпита̀ничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-пи-та-нич-ка
Род
женски
Мн. число
възпитанички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпитаничка

(образование)
  • Тя е възпитаничка на Софийския университет.
  • Младата пианистка е възпитаничка на известна музикална школа.
(педагогика)
  • Възпитаничката на дома за сираци постигна големи успехи.

Синоними на възпитаничка

Антоними на възпитаничка

Как се пише възпитаничка

Пише се с едно н. Думата е образувана от съществителното възпитаник с наставка -ка за женски род.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:воспитанница
Заемка или калка от руски, където коренът е свързан с 'питать' (храня) и представка 'вос-' (въз-). Първоначалният смисъл е 'отхранена', 'отгледана'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възпитаничка на университета
  • бивша възпитаничка
възпитаничка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник