възпитателка
[vɐspitˈatɛlkɐ]
възпитателка значение:
1. (образование) Педагог (жена), който се занимава с обучението и възпитанието на децата в детска градина, дом за деца или интернат.
2. (общо) Жена, която се грижи за възпитанието и изграждането на характера на някого; наставница.
- Ударение
- възпита̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- възпитателки
Примери за използване на възпитателка
(образование)
- Дъщеря ми много обича своята възпитателка в детската градина.
- Възпитателките организираха тържество за края на учебната година.
(общо)
- Тя беше не само майка, но и основна възпитателка на своите внуци.
Синоними на възпитателка
Как се пише възпитателка
Думата се пише с променливо я (в корена на глагола възпитавам е а, но тук следва правилото за проверка с 'възпитател'). В конкретната форма буквата пред 'т' е 'а'. В суфикса '-ка' съгласната е 'к'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитател
Произлиза от съществителното 'възпитател' + наставката за женски род '-ка'. Коренът 'пит-' е свързан със старобългарското 'питати' (храня, кърмя), което по-късно развива значение на 'отглеждам' и 'обучавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- детска възпитателка
- строга възпитателка
- главна възпитателка