Енциклопения на българския език

наругая

[nɐroˈgajɐ]

наругая значение:

1. (пряко) Отправя остри обиди, псувни или груби думи към някого; скарам се жестоко.
Ударение
наруга̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ру-га-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
наругавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наругая

(пряко)
  • Шофьорът слезе от колата и наруга пешеходеца.
  • Не исках да го наругая, просто си изпуснах нервите.

Синоними на наругая

Антоними на наругая

Как се пише наругая

Грешни изписвания: нарогая, нъругая, наругъя
Пише се с у в корена (от ругатня). Окончанието за 1 л. ед.ч. е .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ругати
Префикс 'на-' + 'ругая'. Означава извършване на действието в пълнота или върху обект.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наругая жестоко
  • наругая публично
Фразеологизми:
  • наругая на майка
наругая : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник