досадник
[doˈsadnik]
досадник значение:
1. (Пряко) Човек, който досажда на другите, натрапва присъствието си или говори отегчително.
- Ударение
- доса̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-сад-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- досадници
Примери за използване на досадник
(Пряко)
- Някакъв досадник ме спря на улицата и ми говори половин час за времето.
- Не бъди досадник, виждаш, че хората са заети.
Антоними на досадник
Как се пише досадник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:досада
Производна дума от съществителното 'досада' с наставка за деятел '-ник'. Коренът е свързан с глагола 'садя' (в стар смисъл на 'слагам', 'налагам се').
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям досадник
- пълен досадник