Енциклопения на българския език

нахвърляне

[nɐxˈvɤrʎɐnɛ]
Ударение
нахвъ̀рляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нах-вър-ля-не
Род
среден
Мн. число
нахвърляния
Докладвай грешка в описанието

Как се пише нахвърляне

Думата е отглаголно съществително име от среден род, завършващо на -не. В множествено число завършва на -ния.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хвърлям
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'нахвърлям' с наставка '-не'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безразборно нахвърляне
  • нахвърляне на идеи
  • нахвърляне на план
  • нахвърляне на скица